Харамията

"Връх Харамията с езерото Близнака" маслени бои/платно, 55х80 см

Още си спомням първия път, когато отидохме на Рилските езера с Наньо. Стори ни се като в приказките. Местност с високи скалисти кули, меки поляни, необикновени, наситени цветове, прохладен свеж въздух и лазурно небе. Всяко езеро имаше свой кът - постановка за отделен разказ, вдъхновяващ по свой своеобразен начин.

Един от най-впечатляващите за нас беше този на езерото Близнака. На място всичко изглежда много по-различно от равната и безлична снимка, която стопява пространствата, изглажда обемите и ги смалява. В действителност Харамията се извисяваше величествено над огромния циркус, докато нозете му се потапят в хладните води на езерото. Седнали на другия бряг, по хълма, който води към Бъбрека, едва можехме да видим дали някъде там, в далечината под върха, някой се разхожда. Само от време на време се забелязваше някоя движеща се точица. В кадъра всичко изглежда близко и обозримо, заради доброто ни местоположение, но очите ни знаеха, че това е лъжовно, че докато станем малки точици, а след това напълно изчезнем по каменните склонове, за да се изкачим най-горе, ще ни трябват поне няколко часа.

Една от най-интересните черти на Близнака е, че неговите води не са спокойни и гладки. Дълго чакахме да видим отражението на планината в него, но той така и не доби огледална повърхност. Вместо това изглеждаше плътен. Слънчевите лъчи падаха под такъв ъгъл, че сякаш озаряваха всяка капка в него. Невероятни блясъци и милиони красиви нюанси на синьото трептяха пред очите ни. Те сякаш радостно поглъщаха динамичните преплитания на цветове и дълго време не можехме да ги откъснем от упоителната гледка. Странно, колко щастлив може да се почувства човек от това, че вижда, от цветове, от светлина, от синьото.

Завинаги останахме пленени от това място, а Наньо все мечтаеше да пресъздаде на платно усещането, което изпитахме, докато наблюдавахме от онзи хълм.

от Ани