В изгарящите жеги през последните дни, с Наньо и синът ни Никола, имахме възможността да избягаме на тихо и прохладно място, в сърцето на Родопите. Бяхме нагости в село Турян, в дома на един друг художник - Рашо и семейството му, Михаела и малкия Божидар. От поляната пред новия дом на домакините ни се разкриваше прекрасна гледка. Безбрежна шир от гори и поляни покриваха меките извивки на планината. Стръмни склонове разделяха земните пластове и оставяха свежия въздух да разреди тежките маси и да извика чувство на лекота в съзерцаващия, а погледът можеше да се рее свободно над земното море. Бяха нужни само няколко часа, за да усетим пречистващата сила на красивата местност. Всички тревоги изчезнаха, освободихме се от напрежението и въпреки дългия път до Турян, се чувствахме свежи и отпочинали в края на деня! Нищо чудно, че това място пленява толкова хора и е муза за цяла поредица от маслени платна на Наньо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар